Пълен "странен" ръкопис на известния роман "Чужденецът" на Албер Камю се продава на търг Париж, предаде АФП.

Ръкописът, който ще бъде предложен за продан от аукционна къща "Тажан" на 5 юни, донякъде е обвит в мистерия, тъй като се смята, че се е появил след издаването на романа. 

Изключителният лот е с оценка между 500 000 и 800 000 евро.

Албер Камю, носител на Нобелова награда за литература през 1957 г., предизвиква объркване с този ръкопис от 104 страници, написан изцяло на ръка и подвързан с черен марокен. 
 
"Историята и точната му датировка остават загадка", казаха от аукционната къща при представянето му. 

Камю завършва ръкописа с датата "април 1940 г.", която вероятно е фалшива.

Романът "Чужденецът" наистина е написан по това време в Париж и е коригиран до септември 1941 г., преди да бъде публикуван от издателств

Сборник с разкази, обединени от темата за насилието, ще бъде представен на „Алея на книгата днес“. „Лицата на насилието“ ще е тема на разговор в литературния кът на изложението днес, съобщават организаторите.

Културната програма за деня започва със среща и раздаване на автографи от Кристофър Бъкстон. Той ще отговаря на въпроси на читатели относно последния си исторически роман за България – „Избавление“ (2023). Следват още срещи с раздаване на автографи с Живка Иванова (Pompeii Red, 2021), Чавдар Атанасов („Книга за парите за деца и тийнейджъри“, 2020) и Кирил Нейков („Шум в ухото“, 2024).

В литературния кът ще бъде представена още музикалната книга "Рая и буболечките". Автор е Теодора Попова, а илюстратор – Мелина-Елина Бондокова. Музиката е на Чавдар Цолов, а книгата е по идея на Вяра Панталеева.

Създателят на благотворителния проект "Музиката вместо улицата" маестро Георги Калайджиев представи днес във фоайето на зала "Сливен" книга за историята на проекта. 

Освен множество снимки от участия, музикални събития, срещи и пресконференции, изданието със съставител журналиста Щилияна Василева, съдържа статии, посветени на проекта от различни медии в страната и чужбина. Публикувани са още отзиви, пожелания, подкрепа от известни личности, сред които покойният Сливенски митрополит Йоаникий, съпругата на президента Румен Радев Десислава Радева, бившият министър на културата Георги Йорданов и много други.

Книгата проследява вече шестнадесетгодишната история на проекта, започнал през 2008 г. Той е насочен предимно към деца от ромския квартал "Надежда" в Сливен, които са от социално слаби семейства и искат да учат. Задължителни условия за участие в музикалната школа

Германският град Дюселдорф удостои израелския писател Давид Гросман с тазгодишната престижна литературна награда „Хайне“, предаде ДПА.

Гросман е „един от най-значимите представители на съвременната израелска литература, който се ангажира с разбирането и толерантността не само в близкоизточния мирен процес“, заяви кметът на града Щефан Келер в съобщение за медиите. Наградата се предоставя в размер на 50 000 евро.

Гросман изрази задоволството си от избора му за наградата в телефонно обаждане: „Добра новина в момент, когато има толкова много лоши новини“, каза израелският писател.

Многократно награждаваният журналист, активист за мир и писател е роден в Йерусалим през 1954 г. Войната и насилието, които характеризират ежедневието в Израел, са тема на много от книгите му.

Носител е на множество награди. През 2017

С представяне на трима автори Община Созопол ще отбележи Седмицата на българската литература и българските писатели. В периода 30 август – 3 септември посетителите ще могат да се срещнат с трима български писатели и новите им книги, съобщиха от издателство „Лексикон“, които са организатори на мероприятието. И трите срещи ще се състоят в арт галерия „Ласкариди“ в крайморския град.

В програмата на първия ден – 30 август, е представянето на романа „Седемте живота на Иван Б. Роман от чекмеджето на социализЪма“ от журналиста и писател Николай Светлев. Модератор на срещата ще бъде Емил Николов.

„Тази моя книга е писана при екстремни обстоятелства от май 1985-а до края на декември 1989 година. Тя е класиче­ски ръкопис от чекмеджето, колкото и съвременната бъл­гарска критика да твърди, че такива творби не са създава